Юпитер навлиза във Везни, а това е добро начало

Планетата Юпитер навлиза във знака Везни от 9/9/2016 до 10/10/2017

Посланието на Юпитер във Везни

Всеки път, когато изпитате приятна емоция си мислите, че сте постигнали щастието, но уви трае твърде малко. Или се влюбвате и окрилени от страстта, решавате, че сте срещнали щастието. Но за колко време?
Когато усетите тъга или отчаяние не се ли подавате на мисълта, че късметът ви е изневерил? Изградите ли нагласа, че не ви върви, вероятността да изпитате състояние на щастие е нищожно малка.
Опитвали сте различни техники, за да мислите позитивно. Но отново нещо не се получава. Решавате, че не сте от хората, които заслужават да бъдат щастливи.
От микса на толкова много философии, религии и всякакви духовни практики, забравихте всъщност към какво се стремите. Следвате правила, инструкции и определено поведение стриктно. Не стигате ли обаче, до момент, в който освен полагането на усилия и дисциплина, забравяте за какво и защо сте се подложили на това?
Страданието като критерий за израстване и осъзнаване така се е пропило в собствените ви мисли, че несъзнателно сте се превърнали от нормални и щастливи хора в страдалци.

Стряскащо е, нали?
Не вярвам да има упътване или правила, за това как да бъдем пълноценни и щастливи хора. Но ако отсеем всичко, на което сме се подложили, прочели или опитали, има шанс да се върнем в първоначалния етап, от който сме тръгнали в дирене на щастието. А това е добро начало. Необременени от различни послания, можете да изследвате и откриете сами причината за неудовлетвореността (или чувството, че сте нещастни.)

Да се опитаме да сменим фокуса

Вместо да тичате на различни семинари, да се затрупвате с литература за себеопознаването и куп други неща, защо просто не се оставите да изживявате, вместо да рационализирате.
Винаги можете да разберете (рационално) причината за сегашната ви тъга, гняв или потиснатост. Да откриете кой и защо ви е въвлякъл в това състояние. Но осъзнаването далеч не означава, че сте се справили с емоцията. А тя иска да бъде преживяна.

Не се наемам да дам дефиниция на щастието, най-малкото защото определението отново ни затваря в порочния кръг на определени очаквания. За да прескоча стандартните определения, приемам щастието като измерение от нас, личност, която някога сме заключили. Дори не си спомняме за нея. Защо ли? Вероятно защото:

Щастието не е цел или идеал, то е състояние на духа

Да, състояние, което е лабилно, но достатъчно силно, за да ви изправи на крака, когато сте в затруднение. Едно е да си мислите, че сте щастливи, съвсем друго е изживяването. Представете си щастието като твърда земя, по която вървите. От време на време има неравности, но те са преодолими. Това, което знаете, е, че винаги има на какво да стъпите.
Не говоря за сигурността, която постигате във външния свят, а за вътрешното убеждение, че без неравности няма как да бъде интересно или провокативно. Ако мислите позитивно „дупките“ на здравата земя ще ви изглеждат като грешки. А щом е грешка, значи, че не сте били достатъчно позитивни или изпълнителни. И хайде пак отначало.

Опитайте се да преминете неравността. Не бягайте от нея. Не я заобикаляйте. Тя е там, за да ви стимулира. И когато преминете и стъпите на равна земя, ще изградите нагласата, че няма непреодолими препятствия. Няма и грешки. Това е вече състояние на духа. Защото преодолявате и изживявате. Така разбирате, че:

Щастието не се търси, то се разгръща

Ами ако размените думите в желанието си да бъдете щастливи. Може би ще звучи така: вместо „искам да намеря щастието си“ или „къде да потърся щастието си“, не е ли по-вдъхновяващо „искам да се разгърна“ или „как да разгърна всички аспекти от колоритната си природа“.
Докато търсите, губите ценно време да освободите тяло, дух и душа от заучените представи, защото:

Щастието не идва отвън, то е измерение от нас

Когато сте преживяли раздяла с любим човек, вероятно сте изпитали опустошителната болка на самотата и отхвърлянето. Така и ще бъде, най-малкото защото не сме психопати или кастрирани от емоции. Но също толкова разрушително и опустошително е да мислите, че човекът до вас ще ви направи щастлив. В повечето случаи се наслаждавате на компанията и грижите му, но не забравяте ли за собствения си център? За всичко, което ви носи удоволствие, дори когато той или тя отсъстват. За вашите планове или идеи.
Когато сте въвлечени във връзка, несъзнателно отхвърляте вашите убеждения (поне в началото), за да се насладите на страстта от близостта.

Не усещате ли празнота и страх, когато все пак силната емоция отмине? Празнота, защото сте отхвърлили част вас и страх, че ако той или тя ви напусне, няма да го преживеете. Вероятно защото:

Щастието не е страст, а обич

За да се трансформира от страст в обич не трябва да забравяте за своя център. Той е вашата идентичност и твърдата земя, по която стъпвате. Независимо дали сте във връзка, в групова кауза или пристрастени към работата ви, страстта вероятно ще ви направи зависими. Където има зависимост липсва идентичност. Защото:

Щастието не е безгрижност, а лична отговорност

Именно отговорността да бъдете себе си и да не позволявате някой да ви отнема това право, нито вие да отнемате. Представете си, че всяка сутрин целувката на вашия любим е доказателството за неговата любов. И една сутрин се разминавате с това доказателство. Просто не ви целуват. И светът рухва около вас. Само защото не сте получили вашата доза сигурност? Изкушавам се да попитам дали това е щастието, което сте търсили или сте в капана на зависимостта.
Усещането за безгрижност и вечно щастие е прекрасно, но плащате висока цена. Предполагам, защото охотно сте си затворили очите за личната ви отговорност да поддържате идентичността си. И разбирате, че:

Щастието не е едностранно, от другата страна е кризата

Страхът, че сте загубили твърдата земя под краката. Точно в този момент започвате да обвинявате и да търсите виновни за състоянието си. Изкушението да се оставите на някой, който да ви дава съвет или да ви успокоява, е голямо, а и разбираемо. Но никой не може да се погрижи или да се ангажира, че ще ви върне загубената идентичност. Това е ваша лична отговорност. Само вие знаете как да намерите своя център. Как? Не знам, но една добра насока е, че:

Щастието не е късмет, а талант, който притежавате

Това е добра начална точка, когато сте в криза. Талантът е нещо лично и уникално. В процеса на неговото развиване започвате да се връщате към себе си. Радостта от всеки успех, дори и от малките крачки е изживяване, което едва ли някой може да ви осигури. Талантът е въплъщение на вашата идентичност. Когато го развиете, възстановявате част от личността ви. А това никой не може да ви отнеме. Тогава вече знаете, че:

Щастието не е случайност, а вдъхновението, което те мотивира да живееш

Истински и пълноценно. И за себе си и за другите. Зависимостта изчезва и сте способни да виждате по-обективно света и хората около вас. Необходимостта някой да ви прави щастливи ще ви звучи наивно и инфантилно. Дори и да не ви целунат някоя сутрин, това няма да опустоши света ви, защото стъпвате на твърда земя и знаете, че неравностите са малките хитри провокатори, които ви стимулират и вдъхновяват за нови постижения.

Ако искаш да получаваш известия за всичко ново от блога се запиши за нашия бюлетин!

[email-posts-subscribers namefield=“No“ desc=““]