Photo by Jan von Holleben
25 лунен ден (от 19/9 в 2:38 часа до 20/9 в 3:34 часа). Символ – раковината
Още с първия гъдел на слънчевите лъчи ще усетим странното, незнайно откъде дошло чувство, че този ден ни очаква за да ни изненада. О не, не става дума за онези клише - мисли, че всичко ще бъде прекрасно и наситено с положителни енергии. Нещо много лично, провокативно дори сакрално. Сякаш не сме същите както вчера, а съвсем различни хора. Някакво смътно чувство, че този "нов" човек го познаваме отдавна, но е останал някъде в далечното минало. Да, наистина това сме ние, но без маска и без грим. Не човекът от миналото се е завърнал, просто се е събудило малкото, наивно, спонтанно и изобретателно дете, което винаги сме били. Отваряйки вратата вместо динамичния и шумен град ще осъзнаем, че сме почти в страната на чудесата. Но не светът се е променил, а нашите възприятия пречупени през фокуса на наивността, любопитството и мечтата.
Символът на този ден ще ни възвърне загубената вяра в малките чудеса на живота. Стига само да погледнем отвъд воала на смока и суматохата на света. Ами да......детето ще ни хване за ръка и поведе в нов свят изпълнен с чудеса. О, защо да бързаме, защо да се суетим, че закъсняваме. Какво значение има времето, ако сме сигурни какво искаме и към какво се стремим. Защото всяко дете знае какво иска и е достатъчно изобретателно за да го постигне....само, че ние сме го позабравили, защото... сме научени да сме отговорни, добри, вярващи и изпълняващи. А малкият човек се бунтува, защото правилата нарушават законите на чудесата.
Ако ни се струва, че полудяваме, значи наистина сме на точното място и в точния момент да се разбунтуваме срещу тесногръдието на шефа, защото това проваля компанията, а не нашата "безотговорност". Да се опълчим на непоисканите съвети и наставления, защото тези които ни ги дават най-малко ги спазват. Да се отърсим от всяка излишна информация, която отдавна се е превърнала в манипулация. Да мислим позитивно? А защо не така както ни идва отвътре!
"Проповядват" ни да бъдем смирени, хармонични заредени само с положителни емоции....че как тогава да живеем пълноценно ако не можем да плачем, да крещим или да се утвърждаваме. Било важно да бъдем "духовни", ами тогава кой ще се грижи за прогреса....
Нека просто да бъдем възрастни, но с вярата, любопитството и куража на детето.
Rali Sar
Views: 17
