от 5/5/2015 в 21:55 часа до 6/5/2015 в 22:53 часа
Ден, изпълнен със синхроничности и съвпадения, които отразяват вътрешните ни процеси. През този лунен ден, можем да си позволим да приемем онези убеждения, нагласи или тип поведение, които отричаме и за които критикуваме другите. Не става дума за смирение или прошка, а за възможността да прескочим деликатната мисловна граница, която “носи отговорността” за това, че имаме врагове. Колкото по-твърди и непоклатими са вярванията ни, стимулираме несъзнателно появата на нови и нови опоненти и врагове.
Символът на този ден е свързан с изкуството на толерантността. Има моменти, в които да се утвърждаваме и отстояваме, е жизненоважно, за да развием усещането кои сме и какво ни различава от другите. Когато знаем кои сме, живеем далеч по-пълноценно и щастливо, независимо от външните обстоятелства. Когато обаче превърнем убежденията си в неоспорима истина е послание, че сме загубили връзката с автентичността си. Тогава, съзнателно или не, развиваме нетърпимост и враждебност към различните от нас – те минават в категорията врагове.
Толерантността е онзи критерий, който ни показва доколко имаме вяра в собствените си убеждения или мироглед
Да го надхвърлиш, означава да научиш нещо ново, което ти отваря нови измерения от възможности. Разбира се, ако някой насилствено ни въздейства и вменява чувство за вина, че мислим погрешно или, че живеем в заблуда, най-малкото трябва да се замислим какъв е проблемът на този човек. Границите са като времето и пространството – или като принципа на неопределеността на Хайзенберг. Съзнателно или не ние сами ги рушим и сами ги изграждаме. Но упорството да не изслушваме поне това, което другите изповядват, рано или късно ни превръща в отшелници.
Всяко преживяване на този ден отразява тази борба – Аз съм добър, а около мен все “лоши” хора. Но това е онази вътрешна борба, която водим не с околните, а със себе си. Няма значение кои са причините, прекъснали връзката с идентичността ни. По-важно е да разберем, че такава липсва, а зад твърдостта и враждебността се крият страх, безсилие и самота. Ако “преглътнем” за малко ината и гордостта и допуснем някой или нещо различно до себе си, може би ще прозрем, че те не са ни противници. Това, което ги различава от нас, са уважението и толерантността, която имат към своята вяра. Когато уважаваме нашите убеждения, ние сме силни и няма нужда да ги догматизираме и налагаме, защото изпитваме уважение и към вярата на другите.
