Ако се чувстваме силни, когато нападаме, вероятно прикриваме слабостта ни да контролираме.
Ако се чувстваме силни като поучаваме, вероятно прикриваме слабостта ни, че сме несъвършени.
Ако чувстваме сила, когато обвиняваме, вероятно крием слабостта ни от липса на приятели и внимание.
Ако сме силни, когато мачкаме другите, вероятно крием слабостта ни, че сме безполезни.
Ако сме силни, когато унижаваме, вероятно крием слабостта ни от липса на собствен авторитет.
Ако сме силни, когато манипулираме, вероятно крием слабостта ни, че ни липсва достойнство и кураж.
Но именно слабостите ни са най-големия провокатор и катализатор за промяна, която ще повиши качествено отношенията и усещането ни за смисъл и конструктивна цел.
Ако просто спрем да контролираме, няма да ни се налага повече да нападаме.
Ако признаем несъвършенството си, може да научим много интересни и полезни неща.
Ако спрем да обвиняваме, ще получим в замяна приятели, които да ни подкрепят и поощряват.
Ако спрем да мачкаме околните, няма никога повече да се чувстваме безполезни, отразено в лицата на потъпкваните от нас.
Ако спрем да унижаваме другите, ще имаме време да се шегуваме със слабите ни места, превръщайки ги в опит и мъдрост.
Когато казваме нещата така, както ги чувстваме, винаги ще бъдат честни и открити с нас. Ако постъпят непочтено, ние ще си легнем вечер, необременени от чувство за вина и угризения. И вместо да будуваме, обмисляйки параноични защитни стратегии, просто ще се наспим.
