Някъде далече в пъстрото поле…,
ти ми се усмихваш, носиш ми цветче.
Толкова ме трогна, взех цветът с мен.,
нещо ме докосна, нещо ме превзе.
Някъде далече под безгрижното небе.,
аз копнея и тъгувам за едно. цветче.
Има ли надежда да се слеем в едно.,
някъде далече в пъстрото поле.
Някъде далече сред едно поле..,
ручеи се сливат с океани в едно…
птиците отлитат, взимайки от нас,
топлината на душата, сгушена в нас.
Някъде далече под свенливата луна,
стъпвам плахо по тревата, плачейки без глас.
Искам да избягам, но ме обладава страх.,
зная, че без воля няма как да полетя.
Някъде далече в нереални светове,
смътни сенки ме преследват като гневни ветрове.
Тъмни облаци надвисват, изкушавайки ме с плач
да забравя за цветчето, да се слея с тях.
Някъде далече, как искам да знам къде..,
лежа и си мисля, а сега накъде?
Дъждът си отиде с бурните ветрове,
а аз се питам, по дяволите, накъде?
Някъде далече на брега на море,
аз се предавам на страстта в моето сърце.
Защо да тъгувам, когато си в мен..,
виждам те в росата, в дъгата и в безоблачния ден.
Някъде далече вече знам къде….,
аз летя и чувствам ритъма на моето сърце.
Тъмни сенки се прокрадват, но не ме е страх..,
вече зная кога да се слея и с тях.
photo by Svetoslava Madarova



