Пълнолуние в Рак и затъмнението – ако някога назад сме спрели, сега е времето да продължим

Пълнолуние в Рак на 10/1/2020 в 21:21 часа

Лунното затъмнение (частично) ще настъпи в 20 градус Рак, знак, който ще събуди нашите сетива за всичко, което се случва не около нас, а в самите нас. Може би ще открием, че вече не изпитваме нужда да се идентифицираме с ролята, която играем на сцената на живота, роля, която ни прави идеални за света, за сметка на собствените ни копнежи и идентичност. Ако усетим силно онова „греховно“ желание да разкрием кои сме и какво искаме за себе си със сигурност ще чуем как някой ни обвинява в егоизъм или безразсъдство. Нищо чудно, все пак нарушаваме неговото спокойствие и сигурност. Ами ако ние се окажем в позицията на обвинители?

Когато двете светила се противопоставят в знаците на Рак и Козирог ще изпитаме по-силно чувството за вина, което отдавна се е настанило без покана в стомаха ни, за да ни задава въпроса всеки път, когато направим нещо за себе си, дали сме помислили за хората около нас. Ами ако не одобрят нашите постъпки или решения? Дали не е по-добре да забравим за това, което искаме и да се съобразим с тях, като застраховка срещу критика или мнение? Разбира се, може да постъпим и така. Затова именно оста на тези знаци, от време на време ни напомня как да погледнем на себе си и на другите хора зряло и отговорно, кое поведение или желание е инфантилно и кое не и в същото време ни потапя в сладката носталгия на отминалите „летни“ дни, когато сме били щастливи и почти безтегловни, забравили за отговорностите на живота и тежестта на гравитацията.

Балансът да бъдеш зрял и отговорен и в същото време да запазиш оптимизма и вярата в хората, в добрите намерения на вселената, да се измъкнеш от капана на цинизма и огорчението на „възрастния“, е може би най-трудната задача на света.

А лунното затъмнение само ще добави щипка по-силна носталгия, но не и огорчение или чувство на самота (стига да не са ни постоянни спътници в живота). Затъмненията имат „способността“ да ни напомнят откъде идваме и по възможност да не забравяме това. Независимо дали сме в добри или в конфликтни отношения с нашите родители, упреците към тях и обвиненията, че те са виновни за нашите катаклизми и неуспехи е удобната възглавница, в която сме заровили глава и отказваме да пораснем.

Светилата, преплетени в мистичен космически танц с лунните възли, завихрят времето и пространството и ни връщат далеч назад, за да погледнем с други очи на миналото, може би малко по-обективно и честно, а след това ни прехвърлят с шеметна скорост отново в настоящето, но въоръжени с прозрения и различен фокус (или не), готови да се впуснем в бъдещето.

Теми, които са били избягвани, премълчавани или потулени в килерите на детството ни, могат да почукат на вратата ни точно сега с ултиматума, че повече не желаят да остават невидими. Всичко скрито, сякаш без наше разрешение, ще излезе на повърхността и няма как повече да си позволим лукса да се преструваме. По време на този транзит, могат да се появят хора, идеи, стари копнежи и мечти от миналото, които да преобърнат и трансформират дългосрочните ни планове и цели. Ако някога назад сме спрели, сега е времето да продължим. Интуицията и вътрешният ни глас могат да саботират разумните и логични аргументи, възможно е и да бъде обратното, но каквото и решение да вземем, каквито и постъпки да извършим, е добре да са продиктувани от куража и волята на истинската ни сърцевина.

Ако искаш да получаваш известия за всичко ново от блога се запиши за нашия бюлетин!