Ден, през който всяко събитие ще бъде знак за това дали носим нещо нерешено от миналото или имаме зелена светлина да продължим хода си напред или поне натам, на където искаме да стигнем. Толкова пъти живеем с усещането, че нещо или някой ни задържа или пък ни дърпа назад. Това може да е стара връзка, отношения с някой или чувство за вина. Невинаги обаче с лекота можем да назовем какъв е проблемът. Поглеждаме назад, ровим из спомените, споделяме или се подлагаме на терапия, но смътното усещане сякаш е интегрирано дълбоко в нас. На този лунен ден може да получим знак къде и какво ни задържа. Ако сме честни и прозорливи ще разберем какво да направим и как да се освободим.
Символът на този лунен ден надига чувства и емоции, свързани с нещо останало назад. Много зависи от ситуациите и знаците през този ден какво усещане ще провокират в нас, дали тъга, носталгия, дали радост или гняв… Не е нужно да бягаме от емоциите, напротив те извират от нас и би било добре да ги признаем и уважим. Как? Като си позволим да ги изживеем. Само така бихме могли да се освободим от смътното и странно чувство, че миналото някак си се е “лепнало” за нас. Във всяка осъзната емоция се крие ключа към истинския проблем. Често си създаваме псевдо проблем за да си скрием главата в пясъка и отхвърляме важното. Точно за това се появява неканената емоция за да ни напомни, че където и да се скрием проблемът не отвън, а е вкопчен в нас.
Ако смело и без хленчене се оставим на “стихиите” и “бурите” през този ден ще почувстваме вкусът не само на болката или тъгата, но и на свободата и независимостта. Защото когато признаем усещането ще се научим да уважаваме и разчитаме автентичните си чувства. Изненадващо, но често зад гнева се крие желание да бъдем авторитет и да имаме контрол, зад страха – желанието да бъдем себе си, зад вината – нуждата от свобода, зад омразата – страстта, зад завистта – нереализиран потенциал, зад самотата – нуждата от топла и толерантна връзка…… както след нощта следва светлината на деня, след студената зима – аромата на пролетта, след кризата – прераждането. На този ден ни е нужен единствено кураж за да признаем и бъдем честни не пред околните, а пред себе си.
Rali Sar
