13 лунен ден от 30/5/2015 в 17:44 часа до 31/5/2015 в 18:44 часа
Ден от лунния месец, в който миналото се среща с настоящето, за да изберат бъдещите пътища. През този ден можем да попаднем в ситуация, която носи сянката и багажа на минали събития. Всяка среща, всеки разговор или конфликт е отражение на минали и незавършени дела, с които смятаме, че сме приключили, но уви, ако искаме да си освободим пътя си ще се наложи да се изправим и да опитаме да сложим нещата от живота си в ред. На този ден могат да се събудят детски желания, цели или проекти, които тихо и кротко са изчаквали подходящият момент, за да ни събудят и провокират. Колкото и наивни да изглеждат, сега наистина бихме могли да ги започнем и на по-късен етап да реализираме.
Символът на този лунен ден ще ни напомни за вечния кръговрат. Научени сме да мислим, че зад всеки резултат в настоящето стои решение от миналото. Именно Уроборосът като символ на безкрайността и на вечния кръговрат ще ни покаже колко ограничаващо е това убеждение. Да не говорим за смразяващото жизнеността ни чувство за провал и вина. Може и да е било “урок” както ни вменяват, но теорията и реалността са две съвсем различни измерения. Не сме проходили като деца, защото сме вземали уроци, а провокирани от страстта да откриваме и изследваме. Да паднеш и да се разгневиш докато прохождаш, е най-естествения процес да се мобилизираш, за да се изправиш. И не само, напротив, ще бъдеш далеч по-изобретателен в момента, в който гравитацията отново те изкуши. И не е ли недоволството ни от настоящите обстоятелства и резултати знак, че сме постигнали нещо и е време да погледнем какво се крие отвъд хоризонта. Има ли автор, художник или творец, който да е харесвал собствената си творба? Ако всеки път се връща, за да пренаписва или редактира, рискува сам да се вкара в капана на лакомото чувство за вина. Недоволството е Уроборосът във всеки от нас, който ще саботира опитът ни да се връщаме и да тъпчем на място.
На 13 лунен ден се пречистваме и подготвяме за едно ново и провокативно пътуване, без да сме сигурни накъде и как да потеглим. Оставете се на живота и той ще ви подскаже с много силни и ясни знаци посоката и целта. Съжалението и обвиненията, че сме избрали грешния път само ще ни докарат до някоя задънена и тъмна улица. Няма грешни и верни решения, просто правим избор и продължаваме отвъд съветите, наставленията и нравствените поучения. Ако трябваше да сме на друго място или в друга ситуация, щяхме да вземем и другото решение. Важното да осъзнаем на този ден, че сме тук и сега. Нужни са само малко кураж, любопитство и воля.




