Новолуние в Стрелец на 11/12/2015 в 12:29 часа
Слънцето се спусна над хоризонта лениво, опиянено от красотата на собствения си залез. Луната се издигна със своята нежна светлина. На хоризонта, като през призрачна мараня изплува кораб с надути от вятъра платна и силуета на митичен капитан. Откъде… и накъде пътува… той е там и протягаш ръка, но пръстите ти не успяват да го докоснат, сякаш е изтъкан от влакното на мъгла.
Но нещо те носи. Накъде?
Натам, където земята докосва и нежно опира устни в небето. Виж ти! Не плуваш, а се носиш по повърхността на водата, а тя милва твоите стъпала… Вълните бавно изпълват сетивата с едва доловима, но много позната песен. Сънуваш или мечтаеш? А може би внезапно си полудяла. Но дълбоко в себе си знаеш, че и корабът и Той са там. На онова странно място, на което земята и небето се венчават. Място, толкова близко и парадоксално далечно. Виждаш го, но с всяка крачка натам, разстоянието се увеличава. Бягаш, но вместо да приближаваш, мистериозно се отдалечаваш. Умът ти трескаво разсъждава, крои стратегии как или какво да направиш, но душата ти знае, че пътят дотам не е белязан със знаци и правила. Няма табели, няма карти. Тогава умът ти постепенно абдикира, за да предаде неохотно властта на повелите и желанията на сърцето.
Боже! – възкликваш – ами като няма карти, знаци, как ще стигна…
Затвори очи – нашепва душата. И нещо се случва.
Нито стъпваш, нито пък бягаш, даже не докосваш водата. „И защо ти е да стъпваш по земята – пита закачливо душата – Не разбрали, дотам се стига само с куража на автентичността.
„Не ти е нужно да знаеш, а да вярваш. Щом можеш да стъпваш, повярвай, че можеш и да летиш. Мисълта е безполезна, ако нямаш вяра. Изхвърли всички дрехи и обувки. Разчупи оковите на тривиалността и затвора на сигурността. Тръгни гола – без разум, дрехи и морал. Гледай само напред и не обръщай поглед, мисъл или чувство назад. И когато полетиш ще разбереш, че време и пространство няма, защото миналото са твоите собствени слабости и несъвършенства, а бъдещето, твоята автентична индивидуалност. И вече ще знаеш, че:
Полетът не е движение, а състояние на духа.
Мечтата е автентичността ти, а не утопия или каприз.
Сърцето не е клише, а цялото ти съдържание.
Да вярваш в себе си не е атеизъм, а двигателят на личния прогрес.
Видя ли? Там си!
Успя без знаци и карта. Усещаш ли това? Той е духът, необходим на твоята душа. Сега ти си Луната, а той – слънчевата светлина, въвлечени в една безкрайна игра. Сега ти си Земята, той – Небето, вплетени в магията на страстта. Ти си водата, той звездата, отразена в собствената ти душа.
Звездите суетно се оглеждаха в повърхността на водата… Небето се спусна да се поклони на земята, а тя изящно изви бедра, за да се слее с падащата мъгла – любовната въздишка от копнежа на Небето.
